Посещение на долината на щраусите

 

Близо до Варна се намира село Константиново. До скоро не ми беше познато. Ето, че една вечер докато търсех интересни места близо до града намерих информация за щраусова ферма. Намираше се там, в Константиново, съвсем близо до Варна. Звучеше ми много интересно, никой вкъщи не беше виждал щрауси на живо и във ферма не бяхме ходили, беше и наблизо. Веднага се свързахме със собствениците и не след дълго получихме покана за семейно посещение.

Голямото дете също като нас беше въодушевено, а малкото беше толкова малко, че за нея беше важно само да я вземем, за да е с нас. Фермата е на семейство англичани. Казаха ни, че английското ежедневие не им е харесвало, затова са заминали. Искали са да живеят на село и са го открили… тук, в България.

Голямото ми дете се зарадва, когато разбра, че има още едно дете – момиченцето на собствениците. Двамата веднага започнаха да си играят, намериха и общ език – българският. Детето говореше на английски с родителите си, а в детската градина беше научило български, нямаше акцент. Децата могат всичко, аз за пореден път им се възхитих!

Най-близо беше заслонът на дивите гълъбите. Имаше яйца и малки гълъбчета. Момиченцето показа всички птици на моето дете, а то пък им се радваше, гонеше, търсеше, държеше. Децата могат да общуват чудесно с животни, стига да има къде, а селото и фермата предлагат тази възможност.

Следваше кокошарника, луда гоненица и смях, носещ се във всички посоки. А след него запознанство от близо с охранен хамстер, оказа се голяма и тежка космата топка за дете на четири. То не пропусна и срещата с козичките, даде им и храна разбира се, няколко пъти.  Вървяхме в посока на горе, към щраусите. И когато стигнахме до най-високата точка … останах със затаен дъх. Не бях виждала до сега тези искри в погледа на детето ми. Очите му се напълниха, той потъваше в простора, никога не беше виждал толкова земя, изпълни го свобода и той полетя със ситни бързи крачки надолу, бягаше, не спираше, хвърчеше, откриваше. Трогна ме възхитата му, радостта му. Той първи стигна при щраусите. Изглеждаха смели, въпреки познатия на всички израз за щраусите. Собствениците на фермата ни разказаха за тях. Отглеждат ги за месо и яйца. Месото по думите им е вкусно, скъпо е и все още няма пазар за него тук. Има в други европейски държави, за които и го изнасят. Щраусовото яйце се равнява на двадесетина кокоши, здраво и тежко е. Донесохме си едно, с което направих закуска, основно ястие и десерт. Черупката се използва за декорация, от нея може да се направи дори нощна лампа. От кожата се правят висококачествени изделия – чанти, портмонета, колани, перата също влизат в употреба. Стана ни ясно, че всичко от щрауса се използва.

Последва среща с ему – децата си играха с тях, те пък ги кълвяха, но това не спираше моето дете да продължи гонитбата.

Няколко часа отлетяха за миг. Не ми се тръгваше, на децата също. Обещах, че ще посетим отново фермата. И май вече е време.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s