Три незабравими изкачвания

Досега винаги двамата с Н. сами сме организирали пътуванията си. Обичам да чета за различни места от книги, от интернет или просто да слушам приятели да разказват за осъществена екскурзия. Последното ми е любимо. Разказвайки ми те се връщат още веднъж към изживяното и пред очите ми го преживяват отново.  Научавам нови неща, виждам мястото както са го видели те, през спомените и усещанията им и разбира се благодарение на снимките, които само те могат да направят. Аз също обичам да им разказвам, показвам снимки, сувенири и тайничко се надявам да ги заинтригувам и на свой ред те да посетят мястото. По време на всяко пътуване се старая едновременно да посетя голям брой забележителности, но в същото време искам да не бързам, да усетя мястото, да се почувствам като част от местното население.

При пътуванията от първостепенно значение за мен са основните културно-исторически забележителности. Много посетени от мен дестинации предлагат изкачвания с лифт или пеша до прочути хълмове, величествени гледки, кули и т.н., а никак не обичам да се изкачвам. На всяка екскурзия си казвам дано не ми се налага пак и в същото време се надявам на избраното място да има изкачване, защото знам, че ще си заслужава. Има ли изкачване не го отказвам!

Едно от изкачванията, което остана незабравимо беше на катедралата Св. Петър в Рим. Поисках го с охота. И с Н. тръгнахме нагоре към върха, по стълбите. Докато вървях имах усещането, че стъпалата няма да свършат никога, ставаха все по-тесни, зад мен чакаха хора, трябваше да се разминавам със слизащите. На всяко стъпало съжалявах, че изобщо съм тръгнала. Исках едновременно да сляза, да стигна върха и да стоя на едно място. Чудех се непрекъснато на хората около мен. Всички с такова желание се изкачваха, чак бързаха по тесните стълби. Те вероятно се чудеха на мен. По-късно щях да разбера, че ако не гледах само в краката си, а и към слизащите туристи, още по-ведри и с усмивки на лица, щях да мисля по друг начин. Знам, че са били усмихнати, сигурна съм, защото аз самата бях щастлива на връщане след цялата красота, която видях от върха, величието на Рим. След толкова съжаляване по пътя вече бях убедена, че изобщо не си заслужава. И все пак продължавахме напред. Накрая разбрах, усилието си заслужаваше. В мига, в който стигнах върха забравих за недоволството ми по пътя. Гледката беше прекрасна, гледка на цял Рим от върха на Св Петър. Винаги ще я помня!KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Следващото изкачване беше до планински връх в Залцбург. Изкачихме се с лифт, но и за него не съжалявах по-малко от предишния път. Кабинката беше закрита, побираше 6-8 туриста, движеше се бавно, много бавно, все си мислех, че ще се развали по пътя още преди да стигнем. Н. се наложи да ме убеждава, че нищо такова няма да стане, че лифтовете били такива. Е и преди съм се качвала и или съм забравила какво е било, или наистина имахме късмет, че ни превози до крайната цел. Като се замисля щом и слязохме успешно, значи не е било критична ситуация. Стигайки до върха съжаляването, че изобщо съм тръгнала се изпари за един миг. Градът долу почти не се виждаше, беше някъде под облаците. А ние бяхме на заскрежен връх в Алпите, над облаците, сред кристален въздух, свободни. Заслужаваше си!

Ето ни вече в Чинкуе Тере. Основно място там заема трекинга. Разбира се изкачването не ни се размина. Та нали туристи от всички краища на света посещават района и всички имах чувството с цел трекинг. И ние се изкачвахме … веднъж … по най-хубавия маршрут Манарола-Вернаца. Маршрутът е със синя линия, но мисля, че трябва да го преразгледат и оценят подобаващо по сложност. Нямах съмнение, че  пътеката предлага невероятни гледки, бях чела подробно в най-различни интернет сайтове за тях. С нас по пътя имаше много хора и всички енергични и пъргави. А аз събирах кураж, правейки често почивки за снимки. По този маршрут видях толкова красиви гледки на Лигурско море, на зеленина сливаща се с морето, на преливащи най-различни цветове. Не мога да я опиша с думи. Тази красота трябва да се види и усети. Не случайно е най-хубавия маршрут, не случайно има толкова желаещи да минат по него. Защото предлага съвършенство, на което само природата е способна!

Имала съм и други изкачвания, но тези са за мен незабравими, защото са изпълнени с различни силни чувства и емоции, с превес на радост,  възхищение, удовлетворение и наслада.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s