Първо пътешествие (Трявна, Етъра, Боженци,Соколски и Дряновски манастир)

Тръгваме! За първи път четиримата заминаваме на дълго пътешествие. Избрахме си Трявна. Нямам търпение да покажем на децата всичко. По-нетърпелив от мен е само голямото дете на цели три години. Да си на три е чудесно – запомняш всичко, денят е пълен с нови неща, откриваш, харесваш, оставаш, продължаваш, играеш, бягаш и най-важното не се изморяваш, нито за миг. На три почти всичко е за първи път – първо пътуване, първа пица, първо хранене на животни, първи досег с природата. Малкото дете също е на три, но месеца, основно спи и ни дава да я водим където решим, стига да е в количка или да я носим.

Ето ни в Трявна. Останахме за девет дни, научихме я, най-вече детските площадки, сладкарниците, гората. Градът е много красив, чист, подреден и пълен с деца. Чистият въздух и боровите гори привличат особено през лятото. Топло е, дори задушно, на децата не им пречи, а аз обожавам лятото. Разгледахме по-известните къщи – музеи  Славейковата и Райковата. Посещението им обогати всички ни. Още една възможност децата да видят, да се докоснат и научат нещо ново. Това беше времето и на няколко Славейкови стихотворения и разбира се на „Малък Пенчо“, което стана любимо на Боби.

И тъй като искахме да видим всичко за деветте дена си направихме няколко екскурзии.

Останах запленена от Дряновския манастир. Трудно се открива, знаят го само птиците и то тези, които летят нависоко – орлите и соколите. Имах усещането, че дори го пазят. А той е там долу, сгушен между скалите, приютил тишината и безвремието. На никое друго място не съм се чувствала толкова леко, сякаш времето беше спряло, сякаш можех да го докосна. Бяхме в манастира половин ден, дори по-малко, но имах усещането че съм останала много повече. В страни на манастира има двор с домашни животни. Боби беше във възторг. Толкова им се радваше, гледаше ги, хранеше ги, изучаваше ги. Тях той запомни най-много. На следващата година посетихме манастира отново, а той веднага ни заведе при животните. Не ги беше забравил, та нали малките запомнят всичко. Но при второто посещение беше различно. „Нека и Мария ги види“, сестричката вървеше непрекъснато след батко си. А той я заведе при животните. Бяха й много интересни. Няколко пъти се опитвахме да тръгнем, но децата все се връщаха, или по-точно изобщо не искаха да се отделят.

Посетихме и Етъра. Там кипи от живот, пълно е с туристи като нас, включително и чужденци. Децата отново бяха най-щастливи. Една след друга изникваха боядисани къщи в различни цветове, видяхме и най-различни български занаяти. Всичко излъчваше веселие. А аз се радвах, защото можехме да покажем на децата толкова много красота и нови неща. Снимах много, защото снимките напомнят за емоцията, за изживяното.

Посетихме и още един манастир – Соколският. Разположен е на живописно планинско място, където всеки може да остане насаме със себе си и с природата. Дворът на манастира е просторен, тих и пълен с цветя. Там е чешмата с осем чучура, построена от Колю Фичето.

Боженци беше като от картичка. Запазени къщи, природа, различни нюанси зелено навсякъде. Боби събра куп шишарки. Посетихме  няколко запазени къщи и селското училище, писахме с перо. Опитахме най-вкусното биволско кисело мляко със сладко.

Така мина първата ни семейна ваканция. Беше приключение, такова каквото не исках да свършва, пълно с усмивки, любопитство, смях, закачки и много нови открити неща. Голямото дете разглеждаше и откриваше света през детските си очи, а за малкото това тепърва предстои. Тя ни подари деветдневно гушкане, сън в ръцете ни и усмихнато личице.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s