Трявна

И така продължаваме напред. Караме към Трявна, нашата Трявна. Били сме там вече предишното лято, сега отново сме устремени към нея. Любима ни е. Помним я, дори малкият човек на четири не я е забравил. По време на престоя ни много пъти ще докаже, че си я знае, ‚ама аз съм бил тук“. Отседнахме отново в същата къща за гости. Дворът отново приюти детските игри и глъчка. Дните ни минаваха в игри и забавления с децата и разходки. Всеки ден си правихме излети в гората. На децата им беше забавно, на мен още повече. Играехме на криеница, на търсене на кози и на храненето им, на войници, търсихме шишарки. А докато децата се заиграваха сами, аз снимах. След четвъртия-петия път разходки в гората на децата взе да им доскучава. Една сутрин тъкмо отново щяхме да ходим, когато голямото дете попита „ама пак ли в гората? Мамо, ти защо все там искаш?“. Е, че какво й е на гората, зелено, спокойно, тихо, те какво искат. Добре, че на следващия ден потеглихме, та не се наложи пак да обяснявам защо.

Трявна, ще дойдем пак!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s