Пътуване в миналото (Жеравна, Медвен, Ичера)

img_0417Време е за екскурзия. Това е най-бързо планираното ни пътуване. Организирахме го за ден, в свободното време между гледането на две деца, докато спяха. Багажа приготвих бързо. Не е кой знае какво. Единственото важно е да сме четиримата, заедно. На следващия ден потеглихме с две деца и багаж за две седмици. Малкото заспа бързо, според плана, в който използвахме следобедния сън за изминаване на по-голямата част от разстоянието. Голямото не спа. То е на четири и всичко около него го вълнува. Любопитен е, иска да знае и запомни всичко, наблюдавам го кога ще премигне. Пътуваме към Балкана, към Жеравна. Малкото дете бебето, както все още я наричаме, спа през почти целия път, докато голямото не извика “стигнахме ли?“ гледайки къщите срещу нас. Да, стигнахме! Настанихме се в къщата за гости и веднага излязохме на разходка, „всичко да видим“, както каза баткото. Жеравна е на два часа път с кола, но разхождайки се в селото си мисля, че сякаш сме пропътували години назад. Тя е като от приказките с типични къщи, улички, пътечки. Сякаш сме се върнали назад във времето или сякаш там, в Жеравна, времето е спряло.

img_0636

За първи път съм в Жеравна, преди съм я виждала само на картичка. Сега бързам да я разгледам. Голяма е колкото длан, със сгушени една до друга къщички от миналото, с тесни пътечки, които не исках да свършват. За селото съм чувала още от ученичка. И още тогава бях убедена, че е необикновено, също като великият разказвач роден там Йовков.

img_0638

img_0607

 

 

 

 

 

Запътихме се към родната му къща. Разказах на Боян за него, а той като чу за приказките, поиска да му разкажа  веднага, а после и в колата и за лека нощ. „Сигурен съм, че са много хубави, мамо“, аз пък съм сигурна че ще му станат любими.

На следващия ден отделихме време за две други img_0633близки села – Медвен и Ичера. Според някои класации и двете са едни от най-хубавите в България. И на нас ни харесаха, а Ичера ще остане в сърцето ми, със сигурност. В Медвен беше оживено, от дворовете се чуваха весели гласове, почти до всяка къща имаше спряна кола, имаше и къщи, които се строяха, на два етажа, бели. Явно селото не е забравено, нито изоставено, особено през лятото.

imgmedven_0438

В Ичера  първото нещо, което направи впечатление на всички ни бяха лястовиците. Стотици по жиците. Децата ги сочеха, следяха ги с поглед, обръщаха се да ги гледат. Селото е спокойно, няма много хора, някои от къщите са изоставени, други са спретнати и цветни. Ичера извиква спомени, или може би са децата играещи на топка, дошли за ваканцията при баба и дядо. Тихо е, а малките пътечки нашепват да минеш по тях, да надникнеш зад ъгъла. Гората, зелена с високи дървета е на една ръка разстояние. Гонихме се, викахме, тичахме, падахме, снимахме, усещахме, откривахме. Беше много хубаво, запомнящо се!

imgmedven_0469

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s