Виена през очите ми – ден втори

Плановете за втория ден включваха на първо място посещение на двореца Шонбрун. Слънцето току-що го бе облял в светлина и жълтият му цвят изпъкваше още повече. Ето защо той остава в мислите ми  като Жълтият дворец.

Винаги съм искала да посетя голям град за Великден, когато вярата сякаш се пробужда, зеленият цвят и пролетните цветя са навсякъде, шоколадови яйца, зайци и пиленца карат хората да се усмихнат и ги връщат в детството, домовете са пълни с боядисани  яйца, символ на плодородие, а в сърцето си всеки запазва пламъка на запалената свещ. Ето, че ми се отдаде възможност да бъда във Виена в точното време, имаше  великденски базар.

Беше ли време да се измъкваме от прегръдката на великденските изкушения? Да, защото щеше да последва гмуркане в историята на Австрия, предстоеше ни да се потопим в атмосферата на двореца Шонбрун.

Билетът, който купихме ни даваше право да разгледаме четиридесет пищно подредени кралски стаи, да се разходим в кралската частна градина, да се загубим в лабиринта, да се качим на Глориет и да  бъдем посветени в уникалната рецепта на виенския щрудел. Аудиогайдът ми разкри  може би най-интересната и вълнуваща част от австрийската история, отново на фона на музика от онова време. Влизах от зала в зала, гледах като хипнотизирана заобикалящият ме стар, но и нов за мен свят и излизах от всяка една обогатена и със самочувствието, че вече знам малко повече от преди. Не мога да опиша на бял лист чувствата, които изпитах тогава, защото всичките ми сетива участваха, а това е нещо, което всеки заслужава да почувства за себе си, по свой  начин, неповторим, уникален. Много бързо, сякаш за миг четиридесетте стаи се стопиха и останаха зад гърба ми. Нямаше връщане, само стъпки  напред към градините на двореца. Беше ред на частната градина на принца и точно към нея се запътихме.

Тя е малка, но добре подредена и особено романтична. Ние я видяхме през пролетта, разлистена и зелена, но убедена съм тя би изглеждала великолепно през всички сезони.

Беше вече време да посетим щрудел шоу и се запътихме към пекарната на Шонбрун. Майсторът сладкар с подчертана сръчност и бързина от малка топка тесто разточи голям лист, може би с диаметър поне 70см, тънък като оризова хартия. Няколко пъти го завърташе и премяташе в ръцете си с гордост показвайки, че няма да се скъса.

Следващата група щеше да опита от щрудела приготвен пред очите ни, а на нас раздадоха от току-що изпечения сладкиш направен пред предишните посетители. Наистина беше много вкусен. Ухаещ, топящ се, преливащ от вкусове  и отпускащ. Накрая ни раздадоха и „тайната” рецепта за виенски щрудел. Аз пък я предоставям на вас. И ако някой го направи, да не забрави да ме почерпи.

Последва разходка или по-точно криеница в дворцовия лабиринт.

Не бях попадала на такова място, губех се и се намирах, налучквах пътя към центъра, откъдето можех качила се на платформа да го погледна  отвисоко и да се опитам да запомня правилния път към изхода. Но отново намерила се долу, се обърквах от всички възможни пътеки. И така като дете се лутах, често поела път без изход, докато накрая успях да се „измъкна”.

След безкрайно продължилата игра с лабиринта, в която все пак победих, се запътихме към Глориет, предлагащ гледка от високо.

Изкачването към върха продължаваше, а аз от време на време се обръщах назад към двореца, за да предвкуся очакващата ме гледка горе.

Постепенно Шонбрун ставаше все по-малък, а аз все по-задъхана. Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-голяма част от града виждах, сгушена, прибрана, тиха, съботна, а Жълтият дворец, в който до скоро бях продължаваше да пази историята и тайните на австрийския двор.

Последва посещение на най-старата в Европа зоологическа градина – виенската. Предстоеше ми да срещна отблизо животни обитаващи  Северният полюс, саваните на Африка, джунглите на Амазонка, горите на далечна Австралия, тропическите води, бамбуковите гори на Азия и пъстроперият свят на Южна Америка. Първите непознати за мен  животни бяха две гигантски панди. Бяха толкова сладки, дебели като космати топки, че по усмивките на децата около мен разбрах, че не биха отказали игра с тях.

Следваше басейна на хипопотамите. Улучихме момента, когато тъкмо ги хранеха и поливаха с вода. Откровено това беше техния момент на деня, отваряха усти, за да бъдат обляти с десетки литри разхлаждаща вода.

Последва среща с хищниците от саваната. Лъвовете изразяваха величие, красота и хармония, но и непредвидимост, силата на ягуара личеше в походката му, а пумата, грациозна и хитра се припичаше.

Следваше потапяне във веселия маймунски свят. Пъргави и дребни маймунките скачаха по дърветата, гонеха се, криеха се от сутрин до вечер.

Кратка разходка ни отведе към тревопасните животни от саваната при зебри, антилопи, жирафи и слонове.

А ето ги и пингвините, разхождащи се гордо изпъчени, сякаш са най-велики. Видях ги и в големия басейн. Тогава разбрах, че са от любопитните животни, разглеждаха ни с интерес и сякаш се усмихваха доволни, че посетителите отново са се спрели при тях, или може би ни казваха вземете ни с вас. Тук си спомням филмът Пингвините на Мистър Попър, страхотна комедия за тези, които не са я гледали.

Тюлените ми се сториха добри и мъдри, дори и малко грозновати.

Е всичко съм очаквала да видя в зоологическата градина, но не и него. Пред мен стоеше кротко еленът Рудолф. Едно животно, което според мен вдъхва доверие и излъчва спокойствие.

Последва потапяне в тропическите води. Специално направен аквариум беше пресъздал тропически условия, където сред истински корали и водорасли стотици пъстри рибки, малки големи, плуваха спокойни и необезпокоявани. Удиви ме безкрайната палитра от цветове и форми, които правеха всяка една различна от останалите. Но най-много ми харесаха морските кончета. Сиво-синьо-лилави, грациозни и плахи, като феерия, те се показваха пред мен, извиваха блестящото си малко телце и се скриваха зад корали или камъни. Не исках да гледам повече други риби, можех дълго да стоя и наблюдавам кончетата. За мен те остават най-красивите обитатели на тропическите води. За съжаление нито една от снимките, които направих не се беше получила достатъчно красива, за да я кача тук, затова слагам една от Интернет.

В зоологическата градина имаше още много животни – семейство диви прасета двама възрастни и две-три малки, които ме впечатлиха със задружността си, където отиваше един, след него в колона бяха останалите, фламинга с най-красивия розов и преливащо червен цвят, игуани, които съвсем точно променяха цвета си според заобикалящия ги свят, носорози, дебели и грозни. В обиколка на зоологическата градина следобедът мина и малко изморени, но и изпълнени с щастливите емоции на отминаващия ден се запътихме към хотела.

Решихме отново да посетим заведението до хотела, което чувствахме като наше. Този път Ники си поръча гулаш, а аз реших да заложа на кордон бльо. И понеже бяхме избрали маса в близост до бара с подредени халби бира, които само чакаха да бъдат напълнени, решихме две от тях да бъдат за нас. Не трябваше да се изненадвам от огромната порция, та нали предния ден бях получила същото количество, но нямаше как да не го направя. Наистина тези хора приготвяха порции, като че ли за бейзболисти. Не, че не си облизахме пръстите при вида и вкуса на сочното месо.

Към Виена през очите ми – ден трети

Advertisements

One thought on “Виена през очите ми – ден втори

  1. Pingback: Виена през очите ми | TourIdeas

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s