Виена през очите ми – ден първи

Ако някой ме пита в кой град бих живяла, на секундата бих отговорила Виена. Тя ме посрещна подредена, чиста и дисциплинирана. Вървяхме с Ники стремително към хостела, но това не ми попречи няколко крачки след него да притичвам в опитите си да разгледам заобикалящите ме витрини на световноизвестни марки, дрехите на бързащите по улиците хора, както  и на спокойно чакащите на спирките, новите коли по платната, павилионите за сладолед и магазинчетата за прочутите, но в последствие оказали се не толкова вкусни за мен вурстчета и разбира се старите архитектурни сгради, неотменна част от центъра на града.

Според предварително начертания от мен план първи в списъка беше дворецът Хофбург,  в който някога е живяла принцеса Сиси. Като всеки дворец и този е притежавал и съхранил богати сребърни и златни колекции и фина порцеланова посуда. А тези са ми любимите.

Следваше музеят на принцеса Сиси. Шестте стаи ми позволиха да премина по стъпките на нейния живот. Те наблягат на личния живот на принцесата, като хвърлят светлина върху култа към красотата, който тя издига, манията й за стройно тяло, влечението й към спорта и поезията. За първи път видях рокли, каквито истинска принцеса е носила. По тях личеше вкус и стил, характерни за нейно величество.

Последната част на обиколката в Хофбург е посветена на кралските апартаменти. Влязохме последователно в залата за аудиенции на император Франсоа-Жозеф, неговия работен кабинет, спалнята му, залата за гимнастика на императрица Сиси, банята.

Хофбург е мога да кажа един интерактивен музей. Аудиогайдът поднася историята по неповторим начин. За два часа прекарани в музея животът на принцеса Сиси, ми бе представен по интересен, любопитен и същевременно бих казала подробен начин, придружен с музиката от нейното време и разказвачи, които наистина са потънали в разказа. В този смисъл Хофбург е изпълнил целта си, която като на всички музеи е предимно образователна, тъй като посетителят излиза по-богат културно и духовно.

На излизане от Хофбург бях приятно заредена и готова да поема цялата енергия на Виена, потапяйки се в едно от най-оживените места – Виенския център. Усмихнати туристи, внушителни  архитектурни сгради, мирис на изпечени вурстчета, файтони с впрегнати коне( чудесен начин за обиколка на стария град), фонтани издигащи се сякаш до небето и катедралата Свети Стефан, застинала, величествена, един от символите на Виена.

Последва една спокойна разходка през градския парк на път за неизвестната за мен къща на Хундатвасер. По-скоро очаквах да видя нещо, не толкова интересно и интригуващо, но реших да отделя време, а и това беше възможност да вървя по улици, по които иначе не бих. В края на една от тях видях цветни петна. Колкото повече приближавах, толкова по-интересно ми ставаше. И накрая я видях – къщата на Хундервасер.

Оглеждах я отгоре до долу и постоянно си мислех, в какво ли весело настроение е бил художникът, докато е боядисвал творението си. Весела бях и аз при вида на сините, жълти, оранжеви, червени, кафяви петна покрили къщата. Може би ще се зачудите защо изброих почти всички цветове с изключение на зеления. Нали именно това е еко цветът? Зелено също имаше, но не под формата на боя, а истинско – свежо, тъмно и светло, преливащо се. На покрива бяха засадени дървета, разлистили се под слънчевите лъчи. Наподобяваха зелен чадър, създаден да предпазва къщата. Но зеленият цвят не беше само там. А и по терасите на къщата където бяха засадени дръвчета, чиито клони и листа разпилени небрежно,  покриваха част от къщата и създаваха истинска илюзия за зелени петна. Отделих време  оставяйки очите ми да потънат в цветовете, майсторството и хубавата идея на художника. Озовавайки се от другата й страна, се прехласнах още повече. Отново цветни петна, малки балкончета с причудливи форми, части от изрисувана шахматна дъска. Имаше и нещо като тунел, през който като преминах се озовах в най-вътрешната цветна част. Държаха го колони, естествено и те в различни цветове. Истински танц на цветовете, пресъздаден така, че да радва и вдъхновява.

Завладяна от цветната магия на това място се почувствах отново като дете, което открива нещо ново, различно и интересно.

Последва кратка и спокойна разходка в градския парк на Виена. Беше ранна пролет и във въздуха се носеше наситен нежен аромат на цъфнали зюмбюли. Не бях виждала толкова много на едно място и спокойно мога да кажа, че градският парк се беше превърнал в царството на зюмбюлите.

Заредена се понесох към следващата забележителност на града – Виенската опера. Внушителните размери на сградата отвън, само подсказват, какво може да очаква посетителят влизайки вътре. Ако имахме повече време щяхме да разгледаме операта отвътре, но за съжаление времето летеше, беше вече късен следобед и гладът и умората от пътуването ни напомниха за себе си.

Съвсем близо до хостела ни имаше заведение, за което бяхме чели много добри отзиви в Интернет. Предложението на заведението беше супа и виенски шницел. Звучеше ми добре, все пак това е специалитетът на града. По стените имаше залепени листи с надписи и рисунки, показващи благодарността на посетителите за вкусното и разнообразно меню на различни езици – немски, английски, френски, руски, полски, китайски, испански, португалски, норвежки, холандски, наистина бяха безброй. Те бяха още едно доказателство за добрия избор, който бяхме направили. Но същинското и най-голямо доказателство беше ароматната, топла супа и вкусно приготвения виенски шницел. Вечерта в нашия Happy hostel спах като омагьосана от красотата на града, която бях открила и от копнежа по всичко ново, което щях да видя в следващите дни.

Към Виена през очите ми – ден втори

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s